Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2012 20:12 - Разсъждения на тема "За да има музика и утре"
Автор: saltriver Категория: Музика   
Прочетен: 2742 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.09.2012 20:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 
Тъпо е да се прави обобщение на обобщението, но не успях да се въздържа. Поводът за това обобщение е материалът, който излезе в Webcafe, в който е вместена и моята гледна точка. Първо поздравления за автора на материала Явор Николов, който се справи прекрасно с отразяването на три гледни точки, но от коментарите под материала аз се възмутих. Или хората, пишещи не са го прочели, защото е дългичък коментар или отношението към всякакъв вид творци и най-вече български е адски негативно.  Тук ще отворя и една скоба, защото искам това писание да се коментира само от хора, които са прочели цялото съдържание, независимо колко дълго е то.

Както е видно от материала на WEBCAFE, недоволството на хората идва от т.нар. кампании за Fair Play. Лично аз съм много против този тип кампания. Да, идеен клип (доколкото разбирам взаимстван), но насочен към потребителите. Тук искам да обясня каква е ролята на Мюзикаутор и ПРОФОН. Лично аз неодобрявам много аспекти в работата им, но хората просто не са запознати с проблема. Двете дружества имат за цел да събират всяка година годишни такси от бизнеса за това, че ползват музика, която има авторски права, за подобряване на търговската си среда. Тази такса не е чак толкова голяма. За моето работно място тя е около 0.03% от годишния оборот. Тези дружества след това разпределят събраните средства сред музикантите, на база ротациите в медиите. Медиите всяка година поддават информация относно излъчванията, които статистики обаче не са верни, но това е тема извън това, което искам да кажа. 90% от разпределените суми отиват за чуждестранните изпълнители. Демек от 9 млн. събрани средства за една година, в България остават по-малко от 1 млн. 

Дали поради това, че с тези кампании към потребителите, у тях се отключва инстинкта за самосъхранение, но коментарите са много обидни за всички изпълнители. Ето защо тук искам да отговоря по-скоро на няколко коментара, отколкото да разтягам локуми:

Коментар:

„Е как да стане, като господа "артистити" искат да се хванат на работа 30 дена, да запишат едни песни на които друг е написал музиката и текста, и след това цяла година да се шляят по чалготеките, докато през това време им капят парички, а след година - пак така, 1 месец година да храни...“

Отговор:

Уважаеми господине, не е редно да се слагат всички артисти под общ знаменател. Ние не сме искали никога да печелим само от авторски права. Като изключим малките прекъсвания, които сме имали, винаги сме си изкарвали хонорарите от живи участия. Повярвай ми, няма по-голямо удоволствие за музикант да свири в пълен клуб или зала. А когато един клуб е пълен и хонорарите са добри. Все пак за това, че музиката на музикантите се използва за създаване на приятна атмосфера, било то в заведение, клуб, ресторант или автобус, е редно да се заплаща нещо. Вие бихте ли се чувствали добре, ако седнете в заведение на центъра и слушате минаващите по улиците трамваи или пък бихте ли се забавлявали в клубове и дискотеки, ако музиката не съществуваше? По простата причина, че музиката е нещо нематериално, много хора решават, че то трябва и да е безплатно. Да, музиката може да е безплатна. Ние сме пример за това, как си даваме музиката за безплатен download и не искаме пари за това. Просто такава е философията на нашата музика. Но ако тя се използва за обществени цели, тогава нещата стоят по друг начин.

Коментар:

Истината е в музиката на живо. Концерти, участия, клубове. Ако музикантът се справя добре ще печели и ще може да се издържа доволно. Това с плащане на права за свалена или чута музика са булшит. Да, живите участия изискват много по-голям професионализъм и много повече труд. Но никой не е обещавал, че професията музикант е лесна.

Отговор:

Да, с първото изречение удари точно в десятката.  Професията музикант не е лесна. Тя не е лесна, защото изисква много труд, много средства и къртовски труд. Но след като човек е преминал през всичко това,тя трябва да бъде чута. Повярвай ми, никой не идва на живо участие на банда, ако тя няма медийни изяви, ако не е препоръчана от приятел и т.н. По тази причина тя трябва и да е достойно заплатена, но за да е достойно заплатена, трябва да има развит пазар. А такъв пазар в България няма. Държавата е тази, която трябва да създаде благоприятна среда за бизнес и понеже такава среда няма и липсва всякакъв контрол върху правилата, в България няма продуценти. Когато продуцентите липсват, на нашите плещи пада и другата голяма тежест – самостоятелно продуциране, което включва в себе си много познания и дейности, за които в други държави хората се учат –в университети.

Тези коментари са малка част от всичко, което е изписано, но като цяло отразяват цялата действителност и настроения на хората, които ние искаме да привлечем като публика. И е жалко наистина, че всички така мислят. Все пак виждам, че има настроения и сравнения, както и че ни слагат в един кюп с цялата БГ сцена, част от плейлистата на БГ радио. Да, но ние от години се опитваме да пробием в тази листа, но не ни се дава възможност. Иначе имаме не малко медийни изяви, но те са епизодични и по тази причина дори не успяха да ни научат името. Но това е и така, защото медиите ги мързи. Мързи ги да се интересуват какво става на българския музикален пазар, който 90% е ъндърграунд. По тази причина се зароди идеята, да се създаде и квота за български продукти. Такива законопроекти има в няколко европейски страни. Тук коментарите едва ли не обвиниха защитниците на идеята в комунизъм, социализъм и дори фашизъм. Всъщност не е така. Вярно е, че не бива да се задушават медиите, но те медиите вече са купени. Това го казват и в цяла Европа. Друг е въпросът, че една такава мярка наистина ще накара медиите да се отърсят от своя мързел и макар и насила, ще започнат да проучват музикалния пазар. Качествените продукти ги има и сега, но някой трябва да ги открие. А когато това се случи и когато групите и изпълнителите видят, че трудът им не отива на вятъра, ще станат много по-активни. Ще се появят още много групи и изпълнители, които се отказаха през годините точно по тези причини. Ще започне една истинска битка кой да създаде по-качествен продукт. Българския поп и хип хопще разберат, че компютърните им инструментали звучат ужасно и с евтин продукт си скапват целия труд. Ще започнат като западните си колеги да записват с живи музиканти. И така ще се задействат всички правила на пазарната икономика, към която се стремим цели 23 години.

Ние не искаме да връщаме комунизма, но искаме държавата да влезе във функциите си на контролен орган и орган, който чрез законодателства създава конкурентна и благоприятна бизнес среда. Ние не искаме да се излежаваме и да се храним с авторски права, а искаме да правим големи концерти, но това няма как да стане, докато процентът от хората, които изобщо знаят за съществуването ни е по-малък от един процент.

Ако след всичко прочетено съм успял да ви убедя, вижте тази петиция:

http://www.peticiq.com/bgmusic?fb_action_ids=4725193853729&fb_action_types=og.recommends&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=246965925417366

А ако искате да разберете кои са тези, дето толкова смело пишат – посете нашия официален уебсайт, слушайте на воля, без да ви е страх, че ще ви искаме пари за това. А ако ви хареса, може да си го изтеглите.
www.saltriverbg.com

 






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: saltriver
Категория: Музика
Прочетен: 217150
Постинги: 149
Коментари: 722
Гласове: 9336
Архив